Брой 15

Апокалипсис Lights

(Животът продължава)

Полина Видас

Апокалипсис Lights

Апокалипсисът днес е в опаковка със златен бандерол и обещание за възможност за спасение. Това, което ще остане след нас, е че бяхме глупави.

Александър Христов

Животът продължава

Колкото и високо да се опитваме да държим духа и разума си, телата ни ще останат да плуват в първичния бульон на живота с всичката му красота и ужас.

Полина Видас

Галактика Синелактика

Рецензия на една възможна книга от бъдещето, написана в добавъчната реалност на 2059 г., след Свършека.

Лиу Цъсин

Историите на науката

Една нощ от детството ми се е запечатала ясно в спомените ми: стоя на брега на езеро в близост до хънанското село, откъдето е родът ми, около мен са се насъбрали още много хора, малки и големи, и заедно надигаме глави към чистото нощно небе. На неговия черен фон бавно прелита една звездичка – първият китайски изкуствен спътник „Дун фан хун I“. Датата е 25 април 1970 г. Аз съм на седем.

Разговор на Ани Илков с Владимир Сабоурин

Великата война: сияние и заслепение

Разговорът е върху политическата естетика на радикализма и е проведен на 4 май 2020 г. по скайп пред студенти слависти в Софийския университет. (rough cut)Разговорът е върху политическата естетика на радикализма и е проведен на 4 май 2020 г. по скайп пред студенти слависти в Софийския университет. (rough cut)

Разговор с Анна Данкова

Ада Лавлейс и дигиталният пулс

Ада мечтае за машина – която да гарантира живота чрез предварително зададени обективи операции, да го стабилизира като го освободи от биологичността.

Владимир Полеганов

Сондърс и Бардо

Едно кратко и сравнително точно описание на творчеството на Сондърс би било нещо от рода на: то е странно. По-разширеното би включвало и: а също така и дълбоко по начин, по който само боравенето със странното позволява.

Доротея Бранд

Да станеш писател

„Да станеш писател“ от Доротея Бранд за първи път на български в превод на Петя Димитрова.

Зорница Гъркова

Нов дом?

Какво ако има? Това е въпросът, който следва да си зададем, наместо да се питаме какъв е смисълът в този момент. Какво ако има толкова много светове, с толкова много живот? Невъобразимо много светове, които само чакат да бъдат открити.

Маргарита Станева

Остров

Остров. Тих и далечен. За това си мечтая от малка. Място на бягството от задушната, смърдяща реалност, покрита с пепел и цигарен дим.

Полина Пенкова

Жълтата рибка

Никога не беше притежавал рибка, та нямаше идея какво спада в графата на нормалното рибешко поведение и какво трябва да очаква от люспестите същества, но имаше чувството, че неговата е особена.

Марианна Георгиева

Катаклизмите

сладурчета, сладурчета,                    уморени, освиркани или убити, оставили сте пакета на прага на гарата,                                                              и се прибирате да спите в ботаническата градина на европа,     било е студено, казват, минус двадесет градуса, когато

Мартин Ришави

Из „Врач“

Централният персонаж в романа е бивш театрален режисьор, който понастоящем работи като диспечер в московските комунални услуги. Непрекъснатият трагикомичен монолог за абсурдността, която постоянно спонтанно се превръща в „постановката на живота му“.