Ние нямаме работно време
Не зависи от нас, от теб или който и да било
Съзнанието не спи в розови хамаци и не се събужда
В слънчевите обятия на някой елен, жена или някъде
Винаги е било запалено и ще гори както преди
И сламените разпятия на понятията ни горят бързо в лятната жега
Идва още по-силно затопляне
Глобалното в-лечение към пълната роля
Изиграният следобед още на закуска
Вредете се в очакванията си и повтарям:
Няма нищо по-лошо от добрия късмет!
Едно ново място, една местност, която никога не се е криела
Непоносима и натрапчива силна миризма,
Възбуждащите основания на девойка
Светът се предлага във възприятията ни свободен завинаги
Всички се лъжем за всичко,
Че не страдаме
Че не разбираме
Че не сме щастливи и
Че мамка му не обичаме
Истински се лъжем, кажем ли „Ние”
Ние сме мислещи и адекватни същества
Ние сме добри по природа
Светът е красива пиеса с дъждовни дни и не виждам оправдание
Доказателства за липсата на такива се намират ей сега
Няма по-съкровена истина от личната претенция
Истинските лъжи са бъдещето на външния свят
За първи път предстои подобно сливане на безпринципност и ред
Добре дошли приятели в ерата на Същността
Вътрешното преживяване е тухла в Световната сграда
Взривете зданието във себе си, убийте политиците в речта,
Етиката е словесна демагогия, бъдещи поети
Поет означава творец на същности
Добре дошли приятели на Въображението
Забравете тлъстите недостатъци и тревоги
Въобразете си нещо, фикс идея, мания, света в една Лудост
Будост, Радост и Мъка на сетивата
Убий задръжките си в кривото,
Криви, Криви и изкривявай
Светът е глинен и те чака във времето спокойно левитира
Кълбо в нищото на безплътната сцена
Съзнанието е невидима сила която може да изчекне материята
Невидим ред
Наново
Умри със смях
От мъка в съня си събуди се и ме гледай
Аз съм ти, ми рече
Аз съм всичкото страдание на света ти измислен от теб самия
Аз съм ти, твоят избор лишил те от опора
Аз съм ти, във всяка една умора
Аз съм ти, и всички други хора!

Разговорът е метеорит
свистящо споени имена срещу зениците
излъчени от гибелна сплав глъбинен глобус
извикващ погледа на зелените очи учители
на Роршарх отчетливата неяснота е пир за художника
който има ухо за цветовете е още зрящ плод
на танца от мимики и елегантна недоизказаност
каквито приятели са на изчезване холограми
пулсиращи в ничия длан плъзгаща внезапни образи
от другия край пробили мантията ярки и недоизпипани
като експресионисти проснати в полето изгубени
в облога на народите за универсален език
оплезен на Създателя електронен хобот прозаик
смела манивела върху безименния череп с черен хастар
и нектар за мушичките, предавани по глаголов път
като реклами между строфите на бъдещите книги
диги срещу топлината да останеш неразбран
в свят без свян от липсата на допир вкусна
забрана се е извисил запаленият фитил на словото
промъква се нагъл крадец на внимание
не нечии син, баща или съсед по неволя
сиротен алгоритъм е мрежата, пулверизатор на желания
по-естествени от изкуството енигма мнима носталгия
по изгубената плът в борба между съдбините
думите и дните са разпадащи се знаци
крайпътни сенки в невъзможни библиотеки
се крият в калейдоскопи старите игри
а отвън е затънало глухо от усещания
блато излято в бронз от мечти мимолетни като фокус
загниващ фикус в тор от идеали недоспали
безжизнени изгнаници върху дивани от нашивки и медали
горди, че телевизията е мъртва мравка в изпарения
облаци от медийни мравуняци изсипват анонимни бури
от хипнотизиращи анемонии за децата на природата
образованието имплантира таралежи в прегръдките
и се кълнат във веганска правоверност кривоядците
на вербални аланглета стомашните сокове
разяждат последната надежда е в тялото да се върнат ангелите
изкарани усърдно от среднощни беседи с очилати котараци
и бухали рецитиращи мръсни стихове по чисти алеи
отдавна преобърнати в публични бездомници брадати
центробежни приумици на свободния нрав с тих щрих
загатнат от самия край.

 

 

Ако се взираш в очевидното са следите от естествена азбука
като перманентен печат върху страниците на меча
опръскани със синьо сирене от предците жезъли на бокала
светът не е монета за размяна срещу щастието го изпълва
но знае истината за властта нероденото дете
що за верую изповядваш ако се свениш да ми повярваш
за огън бих те пожертвал като изгоря всичко
и те няма да се противят на съграденото отново
не и на старата шега на шах
не бих те имал ако не можех
затова се кръстосват ветровете и ти си платно на времето
изяж го или умираш да знаеш цената
вглъбен веднага да вникваш деня
но саламандър и змия, камили и паяци
стрелят особняците, за да избършат сълзите от очите си
черни венчелистчета в открития Космос
кратка шарка в евентуална вода
търсим я и я намираме
изхвърлена от нас сачмите на науката
безцелно споделени по листата
мъх, не прах и гъби
дъх, не газове и маски са лицата ни в града
на всички перспективи казвам не
щом е стигнало до край че ме няма
а е празно да ни няма и двамата едновременно
особено във всяко време следите са изчезнали
и се разлистват нови истории неспособни за откриване
от неспокойните рапани, които ги слушат децата
не това не би било възможно
не и ако не съществуваше Духът от приказките
прекрачил прага на плътта извънредно цветен
ефирен лен широко скроен във воля и виждане
отвъд дребното и временното
прекъсване на смъртта с живот.

 

Красотата докато се разхождам

Хората не са красиви
не са и грозни
любовта ги прави щастливи
самотата нещастни
а навсякъде е пълно с нещастници,
които завиждат на красивите, че са влюбени,
не защото искат и те самите да са щастливи
а защото искат и щастливите да са грозни
също като тях нещастните
копнеещи единствено да откраднат красота
и да я направят самотна.