Стенли Куниц

Слоевете

 
Превод от английски език: Николай Тодоров
 
 
Вървях през множество животи,
а сред тях – и някои мои,
но вече сам не съм онзи
от преди, макар и да имам
по някой принцип и да се боря,
да вървя неотклонно.
Когато се вгледам назад –
а аз съм принуден да гледам,
преди да имам пак сила
да продължа – там зървам
камъни, що се вият
чак до хоризонта,
пестят лагерните огньове
наблизо. И ангели кръжат
и дебнат, като размахват
тежките си криле.
О, създадох си племе
от своите истински страсти,
а сега са разпилени!
Как да смиря сърцето си
сред това пиршество
на толкова загуби?
В горчив и напиращ вятър
прахът на мойте приятели,
които паднаха по пътя,
ме шиба през лицето.
Но се обръщам
и се обръщам, ликувам
за нещо, а волята е готова
да отида, където желая.
По пътя ми всички камъни
до един са ценни.
В онази най-тъмна нощ,
когато бе скрита луната
и скитах през разрухата,
гласът в ореолен облак
ме наставляваше:
„Живей през слоевете,
а не на повърхността.”
Не умея да отгатвам,
но в мен не остана съмнение,
че тази нова глава
от моята книга на промените
е вече написана.
И още не съм привършил
с промените.