Антония Атанасова

Стихотворения

 
 
Никой не прави крем карамел по-хубаво от нея
и никой така не умее да се пали
но след огън
тялото се свършва
и остава само рецептата за крем карамела
която така и няма да успееш да приготвиш

 

Лолита мечтае, Лолита сънува
Лолита иска километражът на колата да започне обратно броене
да се смаляват годините
да се завърне към детето
да ѝ пораснат млечните зъби
и после да не окапват
да ѝ е бебешка косата
да са ѝ незаформени гърдите
да е била
непокътната
да ѝ четат детски книжки
и да яде попара
Лолита иска да се запознае с чудовищата на детството
вместо с чудовищата на възрастните
да има значение зимата снегът шейните
майка ѝ да идва когато я вика
и всичко онова
да е просто нечий друг живот
нечие друго тяло
да няма още цикъл
само фазите на луната да я трогват
да се смее
без да се страхува
този свят обаче копнее за Лолита
копнее да я съблече и да си я подхвърля
и без това децата са твърде много
и без това

 

Гардероб
в него затворих
мечето
играехме
някаква игра
криеница и бесеница едновременно
затворих мечето
и забравих да го пусна
досетих се
едва когато пораснах
и освободих клетото създание
беше станало дете
което имаше нужда от майка
аз бях станала майка
която имаше нужда от мече