Истина е, че от години рисувам ползвайки електричество. Нищо от това, което съм направил, нямаше да е възможно, ако не разполагах постоянно с еднофазен променлив ток с честота 50 Hz и напрежение 220 V. Винаги съм спазвал правилата за безопасност, без да ползвам гумени ръкавици (нали рисувам без ръце).

В бр. 49 на списание "Икономика", на стр.116  казвам ".. и ако цената на тока расте, то ще се покачва и цената на моите произведения"

Има безброй начини за създаване на изображение. Всяко изразно средство е специфично и се различава от друго. Изборът, независимо от какво е продиктуван, винаги води до различен резултат. Не бих могъл с акварел да направя това, което бих постигнал с акрил и обратното. В крайна сметка целта винаги е изображението. Не случайно не използвам думата картина, а изображение.

То е крайната цел и резултат на трудно обозрим процес. Не зная доколко съм създател на това, което правя, а и не мисля, че това е важно. За мен е достатъчно, че чрез векторната графика мога да постигна усещането, което се стремя да създам или предам.

Да променям с прецизност и точност детайли, да променям цялата композиция и елементите в нея и т.н. и т.н... Толкова за техниката. Създаването на изображение, неговото възприемане и разчитане са едни от най-интересните неща на света. Нещо, в което ръката винаги е била един от най-предпочитаните посредници.  

Години наред се занимавах само с музика. Нямах никакво намерение пак да рисувам. За себе си бях стигнал до извода, че има смисъл да го правя отново, само ако мога да постигна с изображение същото усещане, което мога да постигна с музика. Тоест изразното средство е въпрос на избор.

Слушам музика през останалото време. Докато рисувам - не.

Със сигурност има дни, които не са преброени.

Със сигурност някога нещо ще се случи с пречиствателните станции.

Водата ще получи частична или пълна амнезия, необяснимите явления ще си останат необяснени.

Спомените ще се разделят със своята материалност и ще изчезнат, без това да промени количеството материя. И само пяната ще остане отгоре, поне за малко.

Чистилището на паметта ще задържа остатъци в безбройните последни моменти, видени като от дете след дълъг плач или преди това, или въобще... или никога... или... все едно.

Орфей е бил разкъсан от мразещите го вакханки. Парчетата от тялото му са били захвърлени в река Хеброс (сега Марица). Това – освен символ – е и желано начало за всяка новинарска емисия.

В малките часове на една февруарска нощ седнах да напиша текст за изложбата. Химикалката ми спря да пише и бях принуден да натискам силно върху листа, за да оставя следи върху него, които впоследствие да разчета.

На другия ден се опитах да разгадая написаното, но се оказа, че това е невъзможно поради силната дневна светлина.