Ваня Вълкова

Думи

Изпити думи

Рехабилитация=смирение - 10 дни

/Очаквана среща с биомеханично тяло/

Остатъчни парчета мъка

навлизат в сутрешната ми разходка

Вратите, винаги затворени и тежки

поглъщат ранният поток от болка

Пребелени пространства,

тиха-яркост

Мултиплицирана среда в която

Физическото тяло е плашливо

Душевното е вече изтъняло

да чака часовете да се върнат

пак да може да започне отначало

да нарежда думи за надежда.

Пресичат погледа ми трима

Среща между плът и механично тяло

затягане и пасване на винтове, пластмаса и упорство

Без крак:

от глезена надолу;

Без крак: коляното

е края на мотора тичал, лягал, прекосявал стръмно време,

без да е подготвен да не може

Пластмасовите краища

дизайнерски извивки - остро впити и натягат

и без това невидимото тяло,

със продължение в кутията на таза.

Не са военни, нямат и медали

Усмивките им над-човешки ме смиряват

Повдигам гиричките рязко

да не видят

Пред огледалата по стените

сълзата пръсва се на хиляди секунди

Дисеминира се пространството пред мене

в себе си съм благодарна,

На Бога

че съм,

че ходя

и мечтая

Невидима е моята повреда скрита,

на нищо медицинско неподвластна

Креативна

Разпръсната на множество пресечки, без сигнали

Материята знае да предава

Енергия

Се губи по трасето.

Отпускам лявата ръка, повдигам си крака и тръгвам

За днес пресрочих часовете, сега е два и пет.

Горене-говорене

Хората

---------___ -__/----"------_+_-_+-----говорят

Поток от недовършености

Самотата на неизказани

Изречения,

фрагментирани и неточни

Умалени започнатости

на

малките форми-тъга, липса

на

внимание

Гримовете се разлистват на множествености

други-пространства,

тайни стаички

Свържи се с мама!

Тя има вайбер, отново е с ангина

Задължителна тишина

– В момента имам клиенти

--__/--- --....---..--говори жената

зад витрини от рекламни провали

Вчера се лекувах от скука,

Вечерта

изтече на парчета нищожности

– Взели ли си лекарството?

Информационни думи

Безбъдещо време

(сутрешно видео-трасе от Красна поляна до Овча купел)

Стъклото на трамвая не е бистро
екран на помрачена градска тъкан
Комини на заводи
изкуствени дървета-дробовете на града
--------------без памет
за време на градивност
--------------без бъдеще
Израснали
от цветните панелни кутии-играчки
с възможни варианти за размяна,
но те не влизат вече
в рекламен блок-желано място за живот
Оплетени
в токсичните артерии-общоградски многозвучни
превозвачи на мистерии
Изпомпват
всичките мечти и временни надежди, придиханни
подменяйки със електронна мисъл
пропита в сивосини звуци на метала
Метални нокти, зъби на животни-изгладнели стържат
трасето се извива, тръпне
и през екрана виждам
Урбанистичният пейзаж, далече
Забравена индустрия
разшита от небето
разкъсано от облачните пари в злато
Сутрин
Трамваите пресичат небесата,
a бъдещето се записва постепенно
на всички кръгове-метални дискове без памет.

Информационен облак

В мрачната сянка

всеки се опитва да каже

Нещо

Колко е лесно да превключа на друг екран

С повече светлина, без да бързам

да застигна отдалечаващата се облачна тълпа

Видени думи

Врубел

Изтръгване, изтласкване, преплитане

на невъзможни желания.

Мрак - страховита красота.

Вътре от началото на разпада на формата

и нейното сгъстяване по изумрудена линия

по която е трудно да се върви, без трясък от падане

е сърцевината

на раз------пада ----на образ

а после се втечнява бързо, в друга форма.

Виковете са по-силни от излитането.

Трудно е да се измъкнеш от тази разяждаща

лепкавост на демона отвътре.

От Врубел болят очите.

Размисли върху картината на Врубел ,,Демон”, Ноември, 2017

Живописна памет

Червено-кафяво листо

пробива

уличният паваж

на Ярослав Вешин

Забравена градинка,

обрасла

в мека охра

изчаква есента.

Един мъж, около 55

почиства стъклата на кола

Невъзможна за прекосяване

на вечността

Спокоен в битово-обедна тишина,

избягал персонаж

от батално-героична картина

Без памет за художника

Времето от Прага през Мюнхен до София

се променя много бързо,

Един век е малко по-малко

от улична разходка.