1.
Сенсеят не изглежда да се дразни
от това, че Zoom-ът замръзва постоянно.
Семинарът му по бизнес дзен достига края си
в една случайна поза, леко неудобна.
Някой ден със сигурност ще съществуват организми,
които да изграждат черупки от пластмасата.
Ние всички оставаме свързани
в общата ни фабрика за бъдеще.
Човешкото тяло не притежава
никакъв орган за отчитане на времето.
Ще са нужни милиони години тектонични движения,
за да преместят камъчето, което слагам в джоба си.
Голяма отговорност и мистерия
е да си съдба на някоя материя.
От всички автомати (механични кукли), които изобилстват през 18 век
(Векът на разума), избирам три, които неустоимо ме привличат:
- Турчинът, машина за игра на шах, дървена мъжка фигура в
ориенталски дрехи. Гастролирали с него из цяла Европа и изглеждал
способен да побеждава много силни съперници. Турчинът се оказал
пълна измама. В кухата му вътрешност бил скрит дребен на ръст
човек, вероятно джудже, който извършвал всички движения. Нищо не
е известно за споменатия човек, освен че вероятно е бил добър
шахматист.
- Храносмилащата патица, с формата и размерите на истинска
патица, която имала способността да кълве зърна, да ги смила и да се
изхожда.
- Монахът с часовников механизъм, който неуморно рецитирал
молитвите си двадесет и четири часа в денонощието без прекъсване.
Имам постоянното усещане, че символизират нещо. Но не мога да
определя какво.
2.
Да, въпросът е, че всички пътища
в крайна сметка отвеждат до тялото.
Кошницата с нажежени ягоди.
Ритуалът напомня множество диригенти,
които ръководят
един единствен музикант.
Тялото осъзнава с ритъма,
с който пораства дърво.
Едно неуловимо винаги движение
дали се брои за движение?
От гледна точка на физиката
аз не съм часовник, а рояк.
(Някаква единна теория е нужна
за „Аз-а“ и „Неаз-а“ във Вселената.)
Само болката
ускорява от нула подобно Ферари.
Почти е страшно как всички сравнения
в крайна сметка прилягат на тялото.
Вж. „ягоди“, вж. „Ферари“,
вж. „невъзможност за погасяване на памет“.
3.
[Интерлюдия]
Един напълно произволен списък
подкрепя гореказаното:
Обезкосмяване на (нещо като) паяк.
Женски дракон забравен на рафта.
Културен паразит.
Частно предприятие.
Цял един танк, пълен с ангели.
Щраус Аналитика.
Погледът ми, който извеждам на разходка.
Вечният бунт на отвесното
срещу хоризонталното.
Всички метафори на тялото
следват развитието на технологиите:
механиката на крайниците,
хидравличното сърце,
компютърният мозък,
интернет невроните.
При все това
нещо се случва, казвам,
нещо се случва,
нещо се смалява,
и ми остава кожа в повече.
4.
Доктор Франкенщайн получил вдъхновение
от електрическия ток,
пронизал едно мъртво пиле.
Изключително важно е в деня на Възкресението
всеки да се сдобие
със собствените си ръце и крака.
Някой ден
всичко направено от кост ще изчезне от природата,
тъй както от дрогериите през 50-те.
Оставаме свързани.
В града, в който живея, някога е имало експлозия.
Последиците още се усещат.
Откъснати човешки крайници са се пръснали,
после се калцирали в земята.
Намират ги до днес, където и да разкопаят.
Ако върнеш мислено назад вълната на взрива,
със сигурност ще се намери
отправната му точка.
Дори не искам и да си представя
онова начално единно същество.
Отказвам този ужас.
5.
От гледна точка на топологията
човешкото тяло е тръба:
фигура с два отвора, вход и изход.
Тук обикновено свършва всеки разговор.
Но нека се опитаме все пак да се разсеем
с притчата за двамата учители.
То е същото като съвета, даван
при ситуациите на заложничество:
ако искаш да оцелееш,
избери някой, за когото да се грижиш.
ДВАМАТА УЧИТЕЛИ
Един отишъл при учителя и се оплакал,
че разстоянията все не стигат края си,
че тялото е меко, но е без черупка,
и нищо не е толкова голямо,
че да се побира на мястото си.
“Намалявай!” – казал учителят.
И човекът си тръгнал разгневен:
“Та нали аз това правя от години!”
И друг един отишъл при учителя и се оплакал,
че каквото имаш, все се губиш в него,
че, когато крачиш, все себе си застигаш,
и нищо не е толкова голямо,
че да се побира на мястото си.
“Намалявай!” – казал учителят.
И човекът си тръгнал облекчен:
“Та нали аз това правя от години!”
Публикацията е осъществена с подкрепата
на програма „Творчески стипендии”
към Национален фонд „Култура”.
