Бездна

                                                              A champagne supernova in the sky
                                                              Wake up the dawn and ask her why
                                                              A dreamer dreams, she never dies
                                                              Wipe that tear away now from your eye

Ставаше дума за любов
Физически смазаната жена
започва да обича един мъж
Идва краят на историята
или пък на земната картина
Как се слага край на карантината?
Попита вирусът мутиралия емоционално
Художникът сам знае точката на отделяне
Ставаше дума за жената с раздалечени очи
Тя се влюби в един мил и възпитан робот
Точно той си счупи ръката в нея
Системата започна моментално 
да взаимодейства с вагиналните й сокове
Роботът също разбра че се привлича
защото можеше да загуби контрол
или пък да забрави програмираното назад
Рискуваха излязоха на голямата просторна капсида
Белтъкът се разля по всички улеи на сърцето й
Бронята му започна да блести обещаващо
Докато тя умираше с ръка вътре в нея
Искаше да отскочи избяга или да го целуне
Всъщност само седеше и чакаше
Роботът да й каже нещо човешко
Уви той посочи единствено 
с поглед
надолу

Любов 

 „ – Разбира се, че ще издържа. Казах само, че тук е прекрасно, защото… ами защото прогресът е наистина нещо прекрасно, нали така?“

В Китай никой не обича ближния си
Трябва да ми се довериш на историята
Много хора изгарят на границата
между любовта и примирението 
Не бъди от тези с прясната кръв рано сутрин
Иначе се пие на бавни глътки знаеш
Обичай ме не ми носи успокоителни

В Китай няма да откриеш щастието 
Ще се взривиш в онзи златен циферблат 
с пукнатини и ситни капчици пот
Ще останеш сам
Аз ще го видя
Ще бъдеш в голямата бяла къща
Комета с потомство
Цялата човешка програма
ще бъде изпълнена

В Китай никой не помни любовта ни
Въпреки че разказах на всяка система
Нито как ме повика в леглото
Нито как ти отхапах ръката
От любов само от любов

Сега отчитам ясно как се отлепя
всеобщото отегчение никаква
покруса единствено и само
естествено отдалечаване
Един мъж загива в голямата
бяла къща 
Всичко е офлайн
Няма кой да помогне

Дете

Майка ми не е оттук
Разбрах го по трудния начин
Не през съобщение документ или птица
А през кръвта – резус фактор отрицателен
Ултра прозирната й светла кожа
Малките сини очи в двата края на 
лунното лице липсата на протеин в тях
розовите вени които никога не изпъкваха
Спомням си как сестрата удряше ръката й
крещеше това не е нормално
Как се върти тази кръв?
Спомням си още как й ставаше лошо
щом се приближавахме към щастието
Повръщаше плазма и мечтаеше
да се върне обратно назад
Забравяше обаче накъде е небето
нагоре или надолу
Объркваше се но не протягаше ръце напред
На този свят има 15 % като нея
Ще трябва да приема че това
са нейните истински близки
Бледолики със сини сърца