„Понятието за пространство“ е между най-древните в математиката. То е толкова основно за нашето „геометрично“ възприятие за света, че остава неизказано повече от две хилядолетия. Едва през XIX в. то почва да се отърсва от тиранията на непосредственото възприятие (на едно и също „пространство“, което ни заобикаля) и от неговото традицонно “евклидово“ теоретизиране и придобива собствена динамика… То е многолико, в зависимост от структурите, които се влагат в него – от най-богатите (евклидови, афинни, проективни…) до най-аскетичните, в която всяка количествена информация изглежда безвъзвратно изчезнала, а е останала само качествена квитесенция на понятието за близост и най-изплъзващият се вариант на интуицията за (“топологична“) форма…“ Това казва академик Иван Тодоров в есето, посветено на Александър Грьотендик и публикувано в книгата „Наука, личности, преживяно“.
Този разговор взема повод от изложбата на Дан Тенев в Галерия DOZA, озаглавена „САМОФОРМИРАЩA ПРОМЕНЛИВA СТРУКТУРA“. В нея като че ли пространството отново заема своя персонализирана, главна роля, защото то е по някакъв начин „обесебено“ и „обсебващо“ и задава въпроса – до кога имаме право да смятаме границата за възможна, кой е материалът на произведението, след като самоформиращите се меки структури са изпълнени с въздух, който „споделят“ както с автора, така и с публиката? Да се наблюдават проектите на Дан Тенев е предизвикателно начинание, защото те, дори погледнати в своята хронологична цялост, като че ли запитват за границите на „аз“-а, който се разпъва от тънките нишки на Хайдегеровия срах пред нищото, за да стигнат до катастрофичното едновременно като начин на разпад, но и като начин на мислене.
От 1-ви до 16-ти юли 2025 в Галерия DOZA може да бъде видяна „САМОФОРМИРАЩA ПРОМЕНЛИВA СТРУКТУРA“ (1996-2025). Тази мека скулптура е поставена там сякаш без смисъл, почти в очакване, замръзнала в поза, която показва извършен акт или такъв, който предстои. Всеки ден тя до някъде се самосъздава по нов начин и разгръща потенциала на нова граничност. Всичко това не в смисъла на бариера или разграничение, а в конкретната възможност да погледнеш отвъд нея, да се окажеш в просека от истина за реалността, такава, каквато не е изпитвана до тогава... Да се рисува границата е присъщо на онзи, който живее живота си на ръба, надхвърля мярката, преминава отвъд понятието за време, деконструира праведното действие до това жертвоприношение, което примитивният човек прави, за означи себе си по безумен, но и пълнокръвен начин.
Дан Тенев (р. 1958 г. Меричлери) работи в сферата на рисунката, скулптурата, артистичните акции, инсталации и лендарта. Участва в организираният художествен живот в страната от 1983 г. Първите си самостоятелни изложби реализира с рисунки и колажи – в Димитровград през 1988 г. и три поредни през 1992 г. в Ахерн и Карлсруе, Германия. От 90-те практиката му се насочва към скулптурата, артистичните акции, инсталации и лендарт. Дан Тенев участва в първите български фестивали за съвременно изкуство - „Процес-Пространство“ (1994) и „Sofia Undeground“ (1997). Инициира, организира (в колектив) и участва в няколкото издания на фестивала за съвременно изкуство „В собствен контекст“ в Димитровград (1996). Авторът реализира над 20 самостоятелни изложби в галерийни пространства, взима участие в множество групови изложби с акции и инсталации в интериор или екстериор. Участва в редица кураторски проекти с експозиции в и извън България. В периода 2010 – 2014 г. реализира мащабни лендарт проекти в околията на Димитровград. Негови произведения са притежание на Художествените галерии в София, Димитровград и Добрич, както и на частни колекционери. Дан Тенев живее и работи в Димитровград.
В разговора участват: Дан Тенев и Марианна Георгиева.
Звук и образ: Камен Старчев