Полина Видас
Линч на добрите обекти
Размисли върху Eraserhead in a Knitted Shopping Bag, 2025, български късометражен филм, пробил в Кан и на световните кино фестивали и реплика на филма на Дейвид Линч от 1977 Earserhead.
Размисли върху Eraserhead in a Knitted Shopping Bag, 2025, български късометражен филм, пробил в Кан и на световните кино фестивали и реплика на филма на Дейвид Линч от 1977 Earserhead.
За Патриша Пичинини, съвременна австралийска художничка, и нейните хиперреалистични скулптури, смущаващи творби на границите между естественото и изкуственото, човешкото и нечовешкото.
„Бугония“ на Йоргос Лантимос. Филмът плаши и отвращава, като кошмар – съновната дейност се е провалила (по Фройд) и е дошло време за садистични наказания, насилие и произвола на властта.
"Изгубените следи" е публикуван на български през 1966 г. и още веднъж през 1970 г., твърде отдавна, от което отдавна до днес завръщането по изгубените следи е станало сякаш още по-сложно и многопластово.
Въображение и знание са ключовите думи в книгата "Entangled Life" на британския биолог Мерлин Шелдрейк, посветена на огромното и впечатляващо с живота и привичките си Царство на Гъбите.
Трябва да разбереш, нашето общество е толкова огромно, че не можем да позволим на когото и да било да дразни и вълнува отделните групи, които го съставляват. Запитай се сам какво преди всичко желаем ние в нашата страна.
Растенията по страниците на "Паралелна ботаника" са описани със завидно умение и усет, както за изкуството на мистификацията, така и за понякога сухата ботаническа материя.
Старият квартал е тайник на несъзнаваното, в него все още има шарени врати, магия, а архетипите от Таро оживяват. Откъс от по-голям текст.
Стихове на македонската поетеса Славица Гаджова Свидерска.
Разговор на Ани Илков и Владимир Жобов за книгата на Джаред Даймънд "Пушки, вируси и стомана", изд.„Изток – Запад“, 2006,
"Месия" е свободна в своите изразни средства, асоциациите и сюжетното действие, което съчетава в себе си мистериозното и комичното, политическото и еротическото, поетическото и ежедневното. Свободна в своите асоциации и жанрова хибридност и в нехайството си по отношение на театралните конвенции.
В изложбата „Случайни срещи в добавено време Милко Павлов разгръща изследване на времето – не като линейна категория, а като пластичен материал, който може да се натрупва, изтрива и отново да се добавя върху платното.
Личността на академик Иван Тодоров беше едно такова съобщение – днес, бихме казали, метафизичното ДНК на човек, който беше свързан с живота по невъобразим начин и по именно този начин свидетелстваше за нещата, които е узнал, за катастрофите, експлозиите и скромността на щастието, за именно това „какво е животът“.
Този разговор взема повод от изложбата на Дан Тенев в Галерия DOZA, озаглавена „Самоформиращa променливa структурa“.
Разговорът е проведен на 21 юни 2025 г.
Антон се събуди от силна болка в глезена, последвана от гневен гърлен звук. Изправи се рязко и инстинктивно стисна в ръка куфара, който използваше за възглавница. Идентифицира заплахата на метър от себе си – дебела, сиво-зелена патица, с тъмночервено петно на клюна. Разказ от Калина Лазарова.
Едвин Сугарев автор на над тридесет стихосбирки, от които четири издадени в САЩ, една в Унгария и една в Сърбия, три книги с проза, също на четири книги с приказки, три от които издадени във Франция, на осем публицистични книги, на стотици статии в периодичния печат.
В призрачния свят на жълтата и на бялата мъгла от световете на тази поезия сънищата се завръщат. Но имаме всичките надежди, че няма отново да ни се случи прияждането на червените конници на Апокалипсиса. Предупредил ни е Поета!
"Това е историята на един още ненаписан многогласов роман. Разказ за едно невероятно колективно приключение, мълчаливата страст на колкова много човешки същества, обединени от една загадъчна лоялност. "
"Едно влизане в съвсем ежедневно пространство отприщва поток на мисълта, в който Г.Х., героинята на този роман, започва да потъва във водовъртеж от смисли, времена и идентичности."
Теория и практика на глобалния днес ирландски танц, възникнал локално, но не без връзка с танцовата култура на Европа през XVIII и XIX век.
"Ако се качиш на панорамната палуба, ще можеш да видиш Земята от там, далечна, но при все това по-близка до теб, отколкото е до мен: ясносиня дъждовна капка на езика на космоса." - откъс от романа "The Moonday letters" на финландската писателка Еми Итаранта в превод на Владимир Полеганов.
И нататък това втурнато разточителство от идеи, образи и метафори сред облика на този наш разрушителен и алогичен свят. С неизбежния епилог на една интелектуална молитва, осенена от възклика на множество мисловни и културни визии.
Ето книгата, която ще трансцендира лятото ви. Пък и струва колкото чадърена сянка на скъп български плаж. Скъпа или евтина? Не знам, ти кажи!
„Машини” на Златозар Петров не е поредната книжка с поезия сред поредните книжки с поезия.
Както има небе отвъд облаците, така има и смисъл отвъд свиващия се хоризонт на живота – и ние сме повече от шепа плът, шаваща в отделеното ѝ време.
Разказите в тази книга приличат на рисунки с въглен. В същото време те са като късове, излети от бронз.
Поезията е нещо, което непреодолимо се налага да бъде казано, изкрещяно, прошепнато право в ухото на вселената.
„Аурата“ на живота се разпада до полетата на нещо, което само езикът може да доближи, независимо дали това езикът на науката или езикът на литературата.
Истински документалното се пише след събитието и негова задача е да предаде постоянната актуалност на опита.
Животът винаги е продължавал, ще продължи и след пандемията. Но това едва ли изчерпва въпроса. Животът никога не спира, защото, ако спре, се превръща в нещо друго.
Този брой е визуален, но и не е, защото всичко зависи от това как гледаме на него.
Не може да има нито вътре, нито вън. Съществува само тънката мембрана между двете, върху която като витраж е изписана мечтата по това да си там, където не можеш.
„Ексхумации“ не е опит за анатомичен разрез на миналото, а за свободна почивка край бездната, от която винаги ще ни маха зашеметяващото.
Ябълката не е обратното на ада, а е това познание за доброто и злото, което всеки луд пожелава да има, докато мисли, че може да обхване света с устата си.
XXI век се опитва да започне като века на феминизма и въздържанието, нищо че XX успя да свърши като века на порното.
Животът не се интересува от това кое бива или не бива. Не се интересува дали го наричаме изкуствен, или естествен.
Стихотворението „В ада без изход“ на румънския поет слага началото третия ни брой „Близкият изход“ .
Брой първи на електронното издание е посветен на Збигнев Херберт и неговото прочуто антикомунистическо стихотворение "Силата на вкуса".