В изложбата „Случайни срещи в добавено време Милко Павлов разгръща изследване на времето – не като линейна категория, а като пластичен материал, който може да се натрупва, изтрива и отново да се добавя върху платното.

Личността на академик Иван Тодоров беше едно такова съобщение – днес, бихме казали, метафизичното ДНК на човек, който беше свързан с живота по невъобразим начин и по именно този начин свидетелстваше за нещата, които е узнал, за катастрофите, експлозиите и скромността на щастието, за именно това „какво е животът“.

Този разговор взема повод от изложбата на Дан Тенев в Галерия DOZA, озаглавена „Самоформиращa променливa структурa“.

Разговорът е проведен на 21 юни 2025 г.

Антон се събуди от силна болка в глезена, последвана от гневен гърлен звук. Изправи се рязко и инстинктивно стисна в ръка куфара, който използваше за възглавница. Идентифицира заплахата на метър от себе си – дебела, сиво-зелена патица, с тъмночервено петно на клюна. ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎ ‎‎Разказ от Калина Лазарова.